УЧЕНИЦИ ОТ НУ „ХРИСТО БОТЕВ“ – ПЛЕВЕН УЧАСТВАХА В ПРАЗНИЧНА ВЪЗСТАНОВКА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ В РИМ-ПЛЕВЕН

Сирни заговезни (Поклади, Прошка) е от онези празници, които ни връщат към корените ни. Той е важен зимно-пролетен празник в народния календар, на който се изпълняват различни обреди и обичаи. Празнува се 7 седмици преди Великден, в началото на дългите и строги великденски пости.

На 10 март в двора на РИМ-Плевен бяха отпразнувани заедно българският празник Сирни Заговезни и руският му аналог – Масленица. Програмата започна с участието на четвъртокласници от НУ „Христо Ботев“ – Плевен, които показаха традициите, характерни за Сирни Заговезни – искането на прошка, хамкането и какво се слага на празничната трапеза.

Учениците представиха как на празника цялото семейство се събира на трапезата. Извършва се обичаят хамкане: на червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Представено беше и вземането на прошка на млади от стари, на деца от родители. Целувайки ръка се изрича: „Прощавай…, мале, тате“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор. Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.

Сирни заговезни е времето на кукерите. В седмицата преди празника тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете и благославят за здраве и плодородие. Четвъртокласниците изпълниха  обичая „Кукери на мегдана“. Според народните вярвания маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата.