В очакване на пързалката

Тази нощ заваля първият сняг.  Сега навън всичко е бяло като в сън. Клоните на борчетата са увиснали под тежестта на снега. Приличат на брадати старци. Коминчетата на близките къщи пушат, а димът е като бели облачета, които подпират небето.

Тихо е. Чуваха се само ботушите ми в снега и веселия смях на моите приятелите, които са вече на пързалката. И аз отивам натам с моята шейна-„ракета“. Ще се спусна по най-дългата и най-опасната пързалка.  Много искам този път да бъда пръв!

Студено е и всички са се скрили у дома на топло. Само ние и босите врабчета сме навън. Отново заваля пухкав сняг. Снежинките се сипят по шалчето ми като сребърен прах.

Обичам зимата! Толкова е хубаво!

Боян Пъшев – ІІА клас