През този април се навършиха 140 години от Априлската епопея. В нашето училище имаме клуб „Млади възрожденци“, където говорим за Българското възраждане от 19 век. Негов естествен връх е въстанието от 1876г. Един народ заявява, че иска да има своя църква и държава, както пред 500 години.
Тези ценности проповядват Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и много други възрожденци. Те подготвят големия бунт на народа ни. Събират пари за оръжие, леят се куршуми, шият се униформи, украсени с гайтани. Някъде сглобяват черешови топчета. Свидно е да отсечеш плодната череша, но за свободата може да лишиш децата си.
Всички знаят, че турската армия е въоръжена с най-модерното за времето си оръжие. То е закупено от богатите европейски държави. Какво от това! Бъдещите въстаници са обхванати от някакво опиянение. Иван Вазов пише: „Пиянството на един народ“. Всеки е готов да даде всичко за великото дело-свободата.
По време на „зеленото училище“ в с.Рибарица посетихме мястото, където е загинал Георги Бенковски, бягайки от турското преследване. Той заедно с Волов, Икономов, Попов, Стамболов и много други, организира на място въстанието. Провежда Велико народно събрание в местността Оборище. Там се взема решение въстанието да избухне през април 1876г. Бенковски събира Хвърковатата чета. Знаменосец е Райна поп Георгиева, наречена Райна Княгиня. С нея летят от село на село и зоват: „Бунт! На оръжие братя! Да мрем свободни, а не робове!“.
Българите обличат въстаническите дрехи, слагат калпаци с лъвчета, прекръстват се и хващат оръжието. Някои палят домовете си и цели села, за да няма къде да се върнат, ако ги разбият. Жени и деца тръгват към гората да се крият.
На знамената пише: „Свобода или смърт!“.
Смъртта ги застига при повечето сблъсъци с врага. Някои търсят закрила в църквите, както става в Батак и Перущица. И днес там има следи от жестокостите на озверелите поробители.
След една година избухва Руско-турската война. Тя завършва с желаната свобода за моя народ.
Априлското въстание доказва, че свободата не ни е дарена. Тя е подпечатана с кръвта на въстаниците. Затова ни е толкова скъпа!
Лия Арнаудова – ІІІ В клас
НУ „Христо Ботев“, гр. Плевен
