БЯЛА ПРИКАЗКА

БЯЛА ПРИКАЗКА
Някой казва, че зимата е лош сезон, че е тъмно и студено, виелици, студ, затрупвания, навявания и така натаък.
Но за мен зимата е като музикална приказка. Наскоро гледах по телевизията, че всички снежинки са различни по форма. Представяте ли си милиони, милиарди … снежинки и всяка е различна, като хората. Когато падат на земята те издават звук-мелодия. Ако можехме да ги чуем сигурно щеше да е много красива музика.
Представям си такава картина и на душата ми става леко, топло и приятно.
Стоя на прозореца в топлата стая и гледам как снежинките нежно падат на земята и образуват бяла пелена. Бавно и тихо се въртят, като изящни балерини. Сякаш чувам музика и снежинките танцуват прекрасния си танц. Танцуват, танцуват и не бързат да паднат на земята. Появяват се все нови и нови. Откъде ли идват? Какво ли са видяли по пътя си? Падайки върху дърветата, сякаш плетат дантели. Градината в съседния двор се покрива с бяла пелена. Толкова е бяла, че ми се струва, че я виждам леко синкава. Комините са с калпачета от сняг и някои от тях пушат със синкав дим.
Едно котенце се опитва да ходи, но трудно вдига крачетата си от дебелия сняг. Няма птици по дърветата, но това не ги прави по-малко красиви. По улиците не минават много хора. Защо ли хората не харесват този сезон? Аз харесвам зимата и обичам да ходя по снега. Като ходиш по натрупания сняг се чува едно :”Хрус,хрус,хрус”. Много е приятно и сякаш разговарям със снега.
Братчето ми и мама влизат в стаята и приказката свършва. Но вечерта пак ще стоя на прозореца и ще се любувам на нощния снеговалеж и танца на малките, бели, пухкави снежинки-балеринки.
Виктория Станиславова – IVГ клас