ЗИМА В ПАРКА

ЗИМА В ПАРКА
Зима е. Снежинките падат, сякаш са дантели, изплетени от малки паячета и покриват земята с чудния си блясък.
Щом погледна навън, не виждам парка, а красива бяла картина, в която всичко изглежда друго. Дърветата сякаш са покрити със захар. Пейките приличат на ледени висулки, които са паднали, но са запазили блясъка си. Жиците изглеждат като малки ледени въженца. Храстите са като ледени фигури, които да украсили всичко наоколо. Виждат се и децата с шейни в ръце и усмивката на лицата им. Толкова е ясно, че мога да видя как комините на отдалечените къщи пушат, мога да видя отраженията на облачетата в леда; да чуя как хората разговарят помежду си, заради тишината, която обхваща целия град. Всичко е толкова красиво.
Изведнъж забелязвам едно врабче. То сякаш ми дава знак да го последвам. Аз тръгвам след него без да мисля за нищо друго. Стигаме до пързалката и там се чува детски смях и глъч, но освен това виждам красива малка градина. Тя изглежда като къща. Това наистина си било къща. Влизам и виждам много врабчета, които летят напред-назад. Около тях има копие на парка. Те ми го подават (но откъде е дошло не знам) и аз си го слагам в стаята.
Всеки ден, когато поглеждам към макета, се сещам за красотата на зимата. Това винаги ще бъде най-хубавият сезон и любим на децата.
Виктория Хайдудова – IVГ клас