Цветелин ГОРАНОВ, директор на Начално училище „Христо Ботев“: Постигнах мечтата си да бъда учител

– Господин Горанов, как създадохте това прекрасно гнездо, това невероятно училище „Христо Ботев“ в Плевен?

– С голям мерак. Аз съм възпитан от моя първи учител Константин Попов в Червен бряг. Имах неговия пример, примера на добрия учител, завладяващия пример. И на другия учител – Христо Ковачев от Реселец. И още един образец на учител – Христо Цеков. Когато ме назначиха преди близо двайсет години най-напред за учител тук, в Плевен, преди това аз имах освен педагогическата подготовка и известен организационен опит, защото още на двайсет и четири години работех в администрацията на Червен бряг в сферата на образованието. Имах визия за нещата как трябва да изглеждат в едно съвременно училище, в образованието изобщо. Ние, червенобрежани, имаме една много характерна черта – много сме пробивни.

Казвал съм го неведнъж, че директорството е занаят, за който няма книги, няма как да се научи от написаното. Сам трябва да се справяш. Училището винаги ме е интересувало. Постоянно четях как го правят на други места, следях в интернет, в сайтовете – където видех нещо интересно, което можех да приложа тук, пречупвайки го през моята визия за нещата, го правех.

Първи направихме тук например заря за Коледа. И вече за десети път спазваме традицията. Винаги съм се стремял да направя нещо, което да е интересно за учениците. В такива моменти всичките 430 деца са тук, в училището, и техните родители – неописуемо е.

– На какво се дължи този интерес към живота на учениците, обновяването на материалната база на училището и въвеждането на нови и нови знаци по пътя, по който вървите?

– Този интерес е всеобщ и той се дължи на факта, че всички са приобщени към делата ни – педагогическият колектив, учениците, родителите и много поддръжници и спомоществователи. През новата година сме замислили да направим една традиционна къща от минали времена, както някога са живели предците ни. Преди време направихме във Военния клуб един спектакъл „Мост към поколенията“, дефиле на облеклата от създаването на училището. Тогава закупих един дървен мост с мои средства от Орешака като символ на времето и приемствеността между поколенията. От Регионалния исторически музей ни осигуриха автентични облекла от първия випуск на училището, за да докажем, че нищо не е забравено. Дори присъстваха и двама души от първия випуск на училището. Това не само възпитава учениците, то остава като дълбок емоционален и осъзнат факт за годините им, прекарани под училищната стряха.

– Господин Горанов, през годините вие постоянно сте в някакво трептене и жужене, и в делник, и в празник…

– При нас това е един постоянен дух, духът на училището, на знанието, на възпитанието и емоцията. Моята цел е тук постоянно да се прави нещо. Не знам друго училище например да има, както ние, зоокът, лицензирана зоологическа градина, оранжерия с капково напояване. В тях има интересни птици – пауни, фазани, токачки, петли, имаме и къщичка за гълъби. Отглеждат се зеленчуци, т. е. децата тук опознават нещата от реалния живот.

При нас в осем часа бие звънецът, учениците ни са с униформи, имаме училищен духов оркестър и тогава се пее националният химн. И всички пеят. Искам от моите учители така да си вършат работата, че да се дава накрая качествен продукт. Така с натрупвания градим ниво. Много се дразня от уравниловката, защото тя води до това и добрите, и недотам добрите да получават едно и също. Ние трябва да градим имидж на училището, за да искат децата тук да учат. Три пъти в седмицата гайда свири в училището… Но истината е, че това много изморява. Аз нямам помощник-директор, както е в други училища, сам се справям. Боря се за това да има във всяко училище медицинско лице.

Работя и по три проекта в момента. Харесвам олимпийския принцип да има участие, пък ако ни одобрят, отлично. Но и без тях постоянно търся… Например пейките в двора ги видях от сайта на едно училище в Габрово, и ние си направихме.

– Каква е оценката ви за началното образование в плевенските училища?

– Началните училища в Плевен са добри. Самостоятелните са четири – „Патриарх Евтимий“, „Отец Паисий“, „Единство“ и нашето „Христо Ботев“, а другите са в смесени. Важното е, че ние днес, освен да ги обучаваме, държим и да възпитаваме нашите ученици. Сега например изпълняваме програма за патриотично възпитание, която включва конкретни дати и събития както от местно, така и от национално значение: Коледа, Нова година, Цветница, Баба Марта и т. н. И това, което правим, искаме да се популяризира, за да се види какво правим. На мен в интерес на истината ми помагат приятели, бизнесмени, хора, които милеят и са съпричастни към израстването на нашите ученици.

– Бъдещите ви мечти?

– Моите мечти са свързани с училището, с българското училище. Аз нямам мечта да стана богат, да имам имоти. Всичко е свързано с училището. В него децата да се радват. Щастлив съм, че съм постигнал мечтата си да бъда учител. Не съм мечтал да стана директор, нито съм се вживял да бъда такъв. Дори сега бих се радвал да бъда учител. За да си такъв, се искат три неща. Първо – трябва да обичаш децата. Второ – трябва да обичаш умението да даваш знания, и трето – отплатата да е радостта в очите на децата.