ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО

ВЛЮБЕН ВЪВ ВЯТЪРА

Съчинение по преживяване
През лятото моето семейство беше на почивка в град Ахтопол. В един слънчев ден аз, мама и татко, решихме да посетим приказния замък „Влюбен във вятъра” в село Равадиново. И приказката се случи! Замъкът е построен от цветен камък, който променя цвета си според настроението на слънцето. Каменните му стени са обрасли със зелен бръшлян. Кулите му достигат сините облаци.
Влязохме през голяма каменна порта и попаднахме в приказния свят. На входа ни посрещна рицар. По-нататък се появи Дартанян – герой от „Тримата мускетари”. Подаде ми ръка като на истинска милейди и се снимахме заедно.
После преминахме под арка с дървени орнаменти. Та водеше към ароматна градина с различни цветя и екзотични растения. Люлях се на красиво украсена люлка, а около мен се разхождаха шарени пауни. В градината между ароматните цветя имаше открита зала за танцуване. Звучеше нежна музика. Преоблякох се като принцеса Жасмин и танцувах до насита.
Тъй като замъкът не беше напълно завършен, разрешаваха да се влиза само в една от кулите. Аз се качих в най високата част и си представих, че съм принцеса Рапунцел.
Накрая като принцеса Бел, придружена от моите родители, влязохме в подземната изба. На входа удряхме медни чанове, които издаваха чудни звуци. От тавана се спускаха каменни висулки – сталактити, по които се стичаха капки вода. Мама и татко опитаха вкусни вина, поднесени от царски придворни.
О, как не исках приказката да свършва! От малка си мечтаех да съм принцеса. В този ден, в този приказен замък, мечтата ми се сбъдна. Споменът ще остане незабравим!
Йоана Христова – ІІБ клас

 

ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Съчинение по преживяване
Обичам зимната ваканция, защото аз не съм на училище, родителите ми са в отпуска и прекарваме много време заедно като се забавляваме.
Ето какво ни се случи един зимен ден, когато аз, мама, тате и сестра ми – Зари, отидохме на ски в планината Витоша. Отначало всичко беше чудесно. Планината беше снежна и красива. Тичахме по снега и се целихме със снежни топки. После аз сложих ските, а Зари се качи на шейната. Подкрепени от мама и тате, двете уверено полетяхме надолу по склона. Но уменията ни се оказаха, че не бяха много добри.
Докато се усетя, вече бях прегърнала едно дърво. Добре, че бях облечена с дебел екип, та се отървах без наранявания. Погледнах и видях сестра ми паднала върху снега, а шейната беше върху нея. Мама и татко тичаха към нас. Помогнаха ми да се отделя от дървото. След това вдигнаха шейната от Зари, а тя отдолу приличаше на доброто духче Каспър, с разперени ръце и крака залепена върху снега. След като се убедихме, че не сме пострадали, заедно с родителите ни дълго и искрено се смяхме.
Прекарахме един незабравим ден от зимната ваканция.
Василена Бааджиева – ІІБ клас

 

ВЕЛИКДЕНСКА ПРИКАЗКА

Съчинение по дадено начало
Зайчето Коко стана още преди изгрев слънце. Свари яйчицата и докато бяха още топли ги нашари с бои. После взе плетена кошничка, накичи я с росен здравец и подреди яйчицата в нея. Остави я на скрина и седна срещу нея за да й се порадва.
През отворения прозорец на къщичката надникна Кума Лиса. Тя взе осем яйца и избяга. Коко видя,че са останали само петнайсет яйца. Звънна на Бобърчо и му каза:
-Бобърко, някой краде моите шарени яйца!
-Идвам веднага !- отвърна другарят му.
Двамата решиха да издигнат висока плетена ограда около къщурката. Но хитрата лисица прескочи и нея и взе още едно яйце. Останаха четиринайсет. Коко се обади на Ежко:
-Ежко,помагай!Лиса ми краде шарените яйца, а идва Великден!
-Идвам веднага!
Новият приятел предложи да обиколят къщичката с бодлива тел. Лиса обаче пак успя да се промуши и отмъкна още едно яйчице.
Тогава Коко потърси помощта на мишлето Цър-цър, Мечо, Вълчо и Писанчо. Заедно другарите умуваха и направиха страхотен план.
Когато Лиса дойде за още яйца й се случиха страшни беди. Влизайки в къщата на Коко един миши капан щракна на лапата й, спъна се в кълбо козина, а някой я удари с риба по муцуната. Накрая цопна в дупка пълна с лепкав мед.
Засрамена тя върна на приятелите откраднатите яйца, а те вместо да й се накарат, я поканиха да прекарат заедно хубавия празник.
Цял ден дружината се весели и решиха, че на Великден винаги ще празну
Мартин Елинов Благоев – IIIВ клас

 

ПЪРВИ СНЯГ
През нощта тихо и незабележимо бе навалял първият сняг. Утринната гледка бе направо вълшебна. Нямаше как човек да не се впечатли. В стаята беше по-светло и се почуствах като че ли съм в рая.
Дърветата приличаха на огромни захарни пръчици, покрити с дантели. Храстите изглеждаха като парчета памук, разхвърляни насам-натам. Цветята са изчезнали като с магическа пръчица. Животните са се скрили в хралупите си на топло и чакат отново да дойде пролетта. Езерата са замръзнали и отразяват облаците в небето. Някои от снежинките сякаш се състезават коя ще падне първа на земята, а щом паднат, на мига се стопяват. Други от тях танцуват веселите си празнични танци в небето.
Надявам се и следващата година зимата да е така прекрасна и да отново да радва всики с красотата си.
Ралица Ганева – IVГ клас

 

ПРОЛЕТ В ГОРАТА
До скоро беше зима. Тишина и студ имаше през зимата. Но дойде пролетта. Отворих прозореца на госрката ми къща. Аз вече бях свикнала да се задушавам от студения въздух на зимата, а сега ме лъхна пролетният топъл въздух. Взел е ухания на току-що разпукнали се цветя, нежен звук погали ушите ми с музиката на птиците. Не дочаках и излязох. Тревата се изправяше за нов живот, децата чакаха да дойде и техният ред да се надбяхват като сърнета и всичко беше цветно. Никой не виждаше като мен пролетта. Видях катерички, мечки, даже и лисици. Коминчетата пушеха, поточето течеше като една голяма сълза. Всичко се виждаше.
Честно казано, това е най-хубавият сезон. Ухания, цвят – все едно си взел палитрата и си нашарил всичко.
Невероятно !!!
Виктория Стефанова – IVГ клас

 

ЗИМА В ПАРКА
Зима е. Снежинките падат, сякаш са дантели, изплетени от малки паячета и покриват земята с чудния си блясък.
Щом погледна навън, не виждам парка, а красива бяла картина, в която всичко изглежда друго. Дърветата сякаш са покрити със захар. Пейките приличат на ледени висулки, които са паднали, но са запазили блясъка си. Жиците изглеждат като малки ледени въженца. Храстите са като ледени фигури, които да украсили всичко наоколо. Виждат се и децата с шейни в ръце и усмивката на лицата им. Толкова е ясно, че мога да видя как комините на отдалечените къщи пушат, мога да видя отраженията на облачетата в леда; да чуя как хората разговарят помежду си, заради тишината, която обхваща целия град. Всичко е толкова красиво.
Изведнъж забелязвам едно врабче. То сякаш ми дава знак да го последвам. Аз тръгвам след него без да мисля за нищо друго. Стигаме до пързалката и там се чува детски смях и глъч, но освен това виждам красива малка градина. Тя изглежда като къща. Това наистина си било къща. Влизам и виждам много врабчета, които летят напред-назад. Около тях има копие на парка. Те ми го подават (но откъде е дошло не знам) и аз си го слагам в стаята.
Всеки ден, когато поглеждам към макета, се сещам за красотата на зимата. Това винаги ще бъде най-хубавият сезон и любим на децата.
Виктория Хайдудова – IVГ клас

 

ЗИМА В ПАРКА
Беше студена сутрин. Щом отвотих прозореца, в стаята нахлу хладен въздух. Навън всичко беше като бяла приказка. От цяла година не бе валял сняг. Реших да му се порадвам и отидох в парка. Но той почти не се виждаше! Тръгнах по ледената пътечка. Някои дървета бяха замръзнали, а други привели от тежкия сняг. Като че ли злата баба Зима бе изплела за храстчетата нови роклички от бяла коприна, а на коминчетата калпачета. Продължаваше да вали. Всичко бе толкова спокойно и тихо, че се чуваше как плахите снежинки се топяха щом докоснеха земята. Врабчетата се сгушваха едно в друго в гнездата си и пееха тържествена песен за посрещане на зимата. Слънцето се опитваше да пробие с топлите си лъчи облаците, но уви, студът бе по-силен. В парка беше пусто и самотно.
Клавдия Орлешкова – IVГ клас

 

БЯЛА ПРИКАЗКА
Някой казва, че зимата е лош сезон, че е тъмно и студено, виелици, студ, затрупвания, навявания и така натаък.
Но за мен зимата е като музикална приказка. Наскоро гледах по телевизията, че всички снежинки са различни по форма. Представяте ли си милиони, милиарди … снежинки и всяка е различна, като хората. Когато падат на земята те издават звук-мелодия. Ако можехме да ги чуем сигурно щеше да е много красива музика.
Представям си такава картина и на душата ми става леко, топло и приятно.
Стоя на прозореца в топлата стая и гледам как снежинките нежно падат на земята и образуват бяла пелена. Бавно и тихо се въртят, като изящни балерини. Сякаш чувам музика и снежинките танцуват прекрасния си танц. Танцуват, танцуват и не бързат да паднат на земята. Появяват се все нови и нови. Откъде ли идват? Какво ли са видяли по пътя си? Падайки върху дърветата, сякаш плетат дантели. Градината в съседния двор се покрива с бяла пелена. Толкова е бяла, че ми се струва, че я виждам леко синкава. Комините са с калпачета от сняг и някои от тях пушат със синкав дим.
Едно котенце се опитва да ходи, но трудно вдига крачетата си от дебелия сняг. Няма птици по дърветата, но това не ги прави по-малко красиви. По улиците не минават много хора. Защо ли хората не харесват този сезон? Аз харесвам зимата и обичам да ходя по снега. Като ходиш по натрупания сняг се чува едно :”Хрус,хрус,хрус”. Много е приятно и сякаш разговарям със снега.
Братчето ми и мама влизат в стаята и приказката свършва. Но вечерта пак ще стоя на прозореца и ще се любувам на нощния снеговалеж и танца на малките, бели, пухкави снежинки-балеринки.
Виктория Станиславова – IVГ клас

 

ЗИМА НА РЕКАТА
Зимата на реката е много красива. Там е толкова спокойно и цари тишина. Всичко е бяло и заледено. Тук-там някой рибар или ловец си е запалил огън, около него тичат кучета и весело си играят в снега. Птиците не пеят. Има следи от животни. Дърветата са бели, има и малко мъгла. Клоните са замръзнали и покрити със сняг. Някои дървета се чупят под тежестта му. Пътят е бял. Много е студено. Ледът е дебел. Много е красиво.
Любослав Христов – IVГ клас

 

ЗИМА В ПАРКА
Зима е. Паркът е отрупан със сняг. Той изглеждаше много красив. От небето се сипеха снежинки, които приличаха на снежни пеперудки. Короните на дърветата бяха красиво отрупани със сняг. На пейките бяха добавени калпаци от сняг. Дечицата правеха снежни човеци и по усмивките се разбираше колко са радостни. От време на време долитаха врабчета, които търсеха храна. Те оставяха следи пръснати като малки стрели. Като си тръгнаха децата настъпи тишина. Чуваха се стъпките на редките минувачи. Усещаше се студения полъх на вятъра, който щипеше бузките.
Зимата е много красива. Като се огледаш наоколо имаш чувството, че си в снежна приказка.
Рая Цанова – ІVБ клас
ЗИМА В ПАРКА
Един ден когато се събудих, погледнах през прозореца и видях, че навън всички деца правеха снежни човеци. Дърветата бяха покрити със сняг. Врабчетата подскачаха от студ. Навън беше тихо, чуваше се само хрупането на снега по краката на минувачите, които от време на време минаваха оттам. Пейките бяха покрити със сняг, който приличаше на бял губер. Катеричките скачаха от клон на клон. Небето беше ясно като слънце.
Аз много обичам зимата.
Даниел Динков – ІVБ клас

 

БЯЛА КРАСАВИЦА

Красотата и щастието се сливат идеално в зимния  сезон.

Когато учат децата, тогава навън е толкова тихо,  та чак ти се струва,че тишината звъни, а когато децата излязат навън, тази тишина изчезва и на нейно място идва детска глъч и викове. Всичко навън е толкова красиво и в двата случая, затова за мен зимата е бяла красавица.

Тази красавица е художничка като есента, но има само една боичка- бялата. Всички дървета са в бяла премяна. Дори животните се променят, стават по -добри и по – весели. Това се нарича „зимен ефект“. Той се получава, защото през зимата са най-светлите християнски празници: Бъдни вечер и Коледа.  Аз съм толкова развълнуван от този сезон и създадох няколко рими:

Ах, миналата зима,колко бързо отмина,

но сегашната остава

и в нея бялото ни завладява.

Ски, шейни – в нея има весели игри.

Толкоз радост,толкоз щастие,

без нито капчица нещастие.

Снежинките падат- образуват пейзаж

който на нас ни се струва като мираж.

Светът от сняг е натежал

и всеки трябва ди сложи шапка или шал.

Прекрасна си бяла красавице!

Мартин Габърски – ІVА клас

 

БЯЛА ЗИМА

Отворих прозореца. Пред мен се разкри невероятна картина. Целият град беше бял. От изненада не можах да дишам.

Всичко светеше, сякаш и то като мен се радваше на снега. Градът изглеждаше като излязъл от приказките. Земята беше бяла, покрита със сняг, който изглеждаше точно като захар. Покривите бяха чисто бели. Толкова бели, сякаш отдолу нямаше червени керемиди. Като че ли с такива покриви бяха построени къщите. Земята беше покрита с килим. Но такъв килим нямаше. Това беше сняг. Въздухът беше по – чист отвсякога.  Сякаш нищо на Земята не можеше да замърси този прекрасен въздух. Всички комини пушеха.  Тънък призрачен дим танцуваше към небето. Топлината му също се усещаше във въздуха. Беше студено, но грееше слънце.  Сякаш четирите сезона бяха създали нещо прекрасно. Хората бяха облечени дебело, със забулени лица, но все пак се усещаше щастието в тях. Времето беше доста студено, но никой не му обръщаше внимание. Деца се биха със снежни топки и правеха снежни човеци. От синкаво сивото небе една снежинка падна на перваза. Ах, колко красива беше тя!  Сякаш беше извадена от книжка с картинки. Само че беше много по – малка. Другите падаха по милиони наведнъж. Падаха бавно, въртяха се, танцуваха във въздуха, сякаш не искаха да паднат. Далечната безкрайна трева изглеждаше като море.

Всичко беше невероятно, най – прекрасната бяла зима!

Деница Марек Димитрова -ІVА клас

 

 КОЙТО ПРАВИ ДОБРО – ДОБРО НАМИРА

(коледно послание за малки и големи)

В едно село живееше момче, което всички наричаха Ваня. Това дете беше сираче, нямаше си никого освен милостивите хора в селото. Клетото момче обитаваше една порутена, кирпичена колиба. Имаше вехта маса и чувал със слама, върху който спеше. В дървена кутия държеше медальон, единствената вещ останала от родителите му.

Една есен, до колибата на Ваня, саморасло ябълково дърво даде плод. Момчето много се зарадва. Нямаше търпение да бере ябълки. Тогава, близо да Ванковата колиба мина грохнал, изнемощял старец. Детето даде всичкия плод от дървото на странника. След това Ваня седна на прага на дома си и започна да размишлява…….

Времето минаваше, зимата наближаваше, а момчето не спираше да прави добрини.

Малко преди Коледа, когато сирачето си беше у дома, чу странен звук навън. Изведнъж вратата на колибата се отвори. В дома на Ваня влезе тогавашният владетел на България. Той започна да се оглежда, сякаш търсеше нещо. Най-накрая, случайно или не, откри медальона и промълви с дебел глас:

-Хей, момче, за този медальон ще ти дам да живееш в моя дворец и да ядеш и пиеш от моята храна! Съгласен ли си!?

– Бих искал , царю, но това е единствената вещ останала от мама и от татко. Не го давам!

На Коледа, когато Ваня се събуди – чудо, той се намираше в много хубава бяла къща. Леглото му не беше от слама, всичко беше прекрасно. Пред него стоеше белобрад старец, който усмихвайки се каза:

– Синко, заслужаваш да живееш тук!

А, Ваня прехласнат отвърна:

– Но как, Дядо Коледа, нали не дадох медальона си на Царя!?

– Царят бях аз, както и скитникът, на когото подари всички ябълки. А това, което направи, беше отлична постъпка – да избереш споменът за семейството пред царските палати!

Йоан  Руменов Василев – ІVА клас

 

БЯЛАТА КРАЛИЦА

(съчинение)

Зимата дойде. Една нощ всичко притихна. Скоро от небосвода западаха снежинки, истински балерини.

На другата сутрин всичко беше покрито, сякаш с бяла пелена. Тук-там се забелязваха петънца. Това изглежда бяха чадърите на отдалечаващи се минувачи.

Под стрехите се очертаваха ледени копия, висящи „надолу с главата”. В снега бяха останали отпечатъци от крачката на зимуващи тук птици, явно търсещи храна. На фона на бялото се открояваше черната фигура на пощальона. По-малките растения, като тревиците и храстите, бяха напълно затрупани от снега. Автомобилите бяха затънали в преспи и поради тази причина не можеха да тръгнат.

Някъде надалеч се чуваше детска глъчка, истинското красиво и невинно нещо огласящо простора. Земята беше изтръпнала от всичкия настанал мраз. Сковани от студа бяха и електрическите стълбове, всеки от тях си беше сложил бял калпак. Грозно ревеше вятърът, а облаците не даваха път на слънцето.

Колко привлекателна беше на пръв поглед беше Бялата кралица, а вътре сякаш таеше такава омраза и искаше да погуби всичко живо пред себе си. Красива но злобна, такава беше тя. С примамлива усмивка подканяше всеки, а в замяна носеше нещастие, скръб и болка. Единствено обичаше децата, любеше ги и милееше за тях!

Йоан  Руменов Василев – ІVА клас

 

КРАСИВАТА РОДИНА

Мислих дали да напусна или да остана в България и накрая реших.  Аз няма да напусна България, защото всички близки, приятели и семейство са тук. А и да напусна родината ми и да отида в чужбина, то няма да е за дълго, а за няколко години и пак ще се върна.

Може  България да е малка, в  сравнение с другите държави. Но   тук аз съм израснала и тук ще остана. За мен всяко кътче, всеки малак детайл е важен, защото е част от красивата ни страна. А  най-хубавото в нея  са природата й, и щастливите хора,  които и се радват.

Затова България е най-красивата родина на света.  Обичам моята родина!

Магдалена Бориславова  Борисова – ІVА клас

 

ВСЕКИ ЧОВЕК СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРИЯТЕЛИ

Малкото дете избира приятели, с които да играе. Когато порасне, играта с тях не му е достатъчна. Малкият ученик търси приятел, с който да му е приятно не само в игрите,но и да може да разговаря с него.С приятелите трябва да си споделяте, да имате близки интереси.

Преданият приятел няма да те изостави в беда. Той ще посочи грешките ти, без да те обижда. Винаги ще те защити и няма да те предаде.

Аз имам много приятели. С някои от тях уча в един клас. Помагаме си, играем в междучасието. Ако някой обиди приятеля ми, аз съм готов да го защитя, както той мен. Споделяме си,,тайни“. Четем едни и същи книги. Харесва ни да сме заедно, защото винаги има за какво да си говорим.

Щастлив е човекът, който има верен приятел.

Васил Георгиев Грънчаров – ІVА клас

 

КАКВИ СА МОИТЕ РАЗБИРАНИЯ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЕДИН ПРЕДАН ПРИЯТЕЛ

Приятелството е един от най-ценните диаманти в света. То не се продава и няма цена. Човек не може да живее сам. Той се среща всеки ден с много хора, но само с някои от тях може да е приятел. Всеки сам избира и решава с кого да дружи.

Приятелят ми трябва да е добър, честен, искрен с мен, готов да ме успокои, да ми помогне в беда и да ме изслушва. Да можем да се смеем заедно, да не се бием, да не командваме другия, да си играем. Да си казваме един на друг когато сме сгрешили, без да се сърдим.

Хубаво е да има на кого да разчиташ и да се доверяваш. Не може без предани приятели.

Александър Христов Първанов – ІVА клас

 

КАКВО Е ЗА ВАС ПРИЯТЕЛСТВОТО ?

За мен приятелството е нещо много красиво и важно! Ако нямаш приятел до теб, нямаш с кого да играеш, да споделяш хубави и лоши неща. Ако си в лошо настроение, той ще те развесели, ако си в беда, той ще ти помогне.

Ако нямаш приятел, нямаш нищо.

Даниел Кантарджиев – ІІГ клас

 

КАКВО Е ЗА ВАС ПРИЯТЕЛСТВОТО ?

За мен приятелството е безценно!

Да имаш приятели е много хубаво,защото с тях играя и се забавлявам и ако съм в беда мога да разчитам на тях.

Всеки има нужда от истински приятели!

Магдалена Тодорова – ІІГ клас

 

КАКВО Е ЗА ВАС ПРИЯТЕЛСТВОТО ?

За мен приятелството е безценен дар. С приятелите си можеш да споделиш, да си помогнете  в трудни  моменти. На приятелите си имам доверие както и те на мен. Когато имаш добри приятели се чувстваш благословен.Това е приятелството за мен.

Никола Петров – ІІГ клас

 

КАКВО Е ЗА ВАС ПРИЯТЕЛСТВОТО?

Приятелството за мен е едно от най- значимите неща в живота. То е специален вид любов. Любов, която ме вдъхновява, прави ме по- добър, по- истински. Истински приятел днес трудно се намира, а лесно се губи. Когато го имаш, се убеждаваш, че по- голямо богатство от него няма на света.

Приятелството е най- ценното нещо. Ако нямаш приятели си самотен. С приятелите споделяш радост и тъга. С тях играеш, а понякога се караш. Аз съм щастлив, защото имам приятели.

Приятелството е всичко за мен!

Марин Костов – IIГ клас

 

КАКВО Е ЗА ВАС ПРИЯТЕЛСТВОТО ?

За мен приятелството е важно защото приятелят винаги ще ми помогне в беда. С приятелите се чувствам добре. Те във всичко са до мен. С тях играя, уча и споделям разни тайни. На приятелите винаги мога да разчитам за помощ и подкрепа.

Аз много обичам другарите си и съм готова да им помогна в нужда.

Цветелена Мидиева – ІІГ клас

 

КАКВО Е ЗА МЕН ПРИЯТЕЛСТВОТО?

Приятелството за мен е нещо много хубаво.На приятелите може  да се разчита винаги.Те са тези,които ще застанат зад нас,ще ни подкрепят,ще ни защитават и ще ни утешават.Приятелите са  хората с които се смееш,играеш и споделяш,а не ти се  присмиват зад гърба.Приятеството се дължи на взаймно уважение.

Приятел може да наречеш ,човека който те познава  най-добре и те приема такъв какъвто си.Приятелството иска  доверие.

Не е важно колко приятели имаш,важно е да са истински.

„Приятел в нужда се познава“

Деян Дилов – ІІГ клас