КАКВО МИ ДАДЕ МОЕТО ПЪРВО УЧИЛИЩЕ

Първият учебен ден е вълнуващ за всеки първокласник. Вълнувах се и аз , когато прекрачих прага на Начално Училище „Христо Ботев“ в родния ми град Плевен. Не познавах нито училището, нито учителката, нито децата в  класа.

Тогава учителката, с мил поглед и усмивка ни поведе към класната стая. Там ден след ден, след ден, ние учим да четем и пишем, учим историята на България, за нейните природни красоти и забележителности, решаваме задачи, рисуваме и пеем. Неусетно докато ни дава знания, моята учителка  ни научи на приятелство, доверие и доброта. Тя се радва с нашите радости и успехи, утешава ни когато сме тъжни, строга е когато сме разсеяни. Но каквото и да прави, прави го за нас и нашето бъдеще на достойни граждани.

Така с времето всички в класа станахме приятели, въпреки че всеки носи своя характер.

В моето първо училище аз намерих най- добрия си приятел на когото вярвам и разчитам. Надявам се и той също да вярва в мен.

Днес вече познавам своето училище, чувствам се уверена когато минавам през прекрасния му двор засаден с красиви цветя. Всеки ден се спирам пред паметника на Христо Ботев построен в чест на нашия патрон, смел българин, дал живота си за родината.

Училището ми е малко, но събира под своя покрив много деца жадни за знания.

Днес вече познавам своята госпожа, тя ми даде познания, увереност и смелост да прекрача всеки праг.

Днес познавам и класа си, той ми даде истински приятели.

С времето, в моето първо училище аз пораснах, не само на години, имах и хубави и лоши мигове, научих много уроци, разбрах много за науката, света и хората.

Не след дълго предстои раздяла. Тази година е последна за мен с класа, с учителката и с училището. Всички те ми дадоха важни уроци които ще помня. Ще се връщам винаги в малките моменти , радостни и тъжни, които ни свързват с Начално Училище „Христо Ботев“ в моя роден град Плевен!

Мария Цонева Виткова-IV Б клас