Живяло някога едно момиченце, което всички наричали Зелената шапчица. От всичко най-много, тя обичала игрите и шегите. Размествала местата на различни предмети, криела ги. Веднъж скрила чайника в гардероба, а блузата на майка си сложила в шкафа с чиниите, скрила обувките на татко си в двора зад едно дърво.
Един ден, майка й я извикала и казала: „Зелена шапчице, отиди при баба си и й занеси топла питка да си хапне!“ Зелената шапчица взела торбичката и тръгнала. По пътя, огладняла и решила да си отчупи от питката. Седнала на една слънчева полянка, отворила торбичката и какво да види, вместо питка в торбичката, имало една стара обувка. Тогава се сетила, че преди време си била направила шега и сложила обувка в една торбичка, същия цвят като торбичката с питката и сега ги била объркала. Уж капан направила, а сега тя паднала в него!
Бързо се прибрала в къщи, взела торбичката с питката и отишла при баба си. В бабината къща, разказала за разменената торбичка и обещала да прави по-малки бели и шеги. Огладняла, изморена, но щастлива, Зелената шапчица хапнала топла питка с любимата си баба!
Ивайло Маладжиков – 2 Г клас