ЕСЕ  ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Аз съм почти на десет години и съм в трети клас. Имам скромни знания по история, но знам кой е Васил Иванов Кунчев-Левски. Легендата разказва, че прескочил един ров до Белград като лъв и го нарекли Левски.

Често минавам прокрай паметника му пред зала „Катя Попова“ в Плевен. На него пише: „Ако печеля – печеля за цял народ…“.

Питам се: Какво печели той? Не е пари, защото Левски няма работа. Пък и парите му няма да стигнат за цял народ. Друго е. Четох, че създавал из цялата страна тайни комитети. Говорел на хората да се обединят и да съборят тиранията. Мечтаел за чиста и свята република. Щял да бъде доволен, ако българи, турци, евреи и други живеят задружно в родината си.

Обикалял страната на кон и пеш. Не можели да го спрат дъжд, сняг и пек. Често гладувал. Записвал всичките си приходи и разходи в тефтерче, което можем да видим и днес в музея, заедно с русия кичур от косите му.

Над Ловеч има паметник в цял ръст. Апостола сякаш бди над града. Оттам минал през зимата на 1872 година и пренощувал в Къкринското ханче. Бяхме там с класа и видяхме скромната обстановка. Там е заловен, после осъден и обесен край София. За това Ботев пише: „… аз видях черно бесило и твой един син Българийо, виси на него със страшна сила“.

Вече сме свободни повече от един век. Можем ли да бъдем такива, каквито си е мечтаел Левски – независими, умни и горди ?!

Лия Ивайлова Арнаудова, III В клас

НУ“ Христо Ботев“, гр.Плевен, 2016г.