Дяконе, Левски

Дяконе, Левски

Във стаята класна краси ни дъската
портрет на герой – пример за децата.

Левски и Апостол нарича се той,
създавал е нявга комитети безброй.

Турска сила за сърце му не важала,
с дела и със думи борел кинжала.

Със поглед сплотявал юнашка дружина,
в души им и в преспи проправял пъртина.

Със стъпките лъвски крачел в борбата
и на заптиетата турски разказвал играта.

Седя на чина си и гледам дъската,
искам да зная какво е борбата!

-Дяконе, кажи ми ти
Какво е юнашко сърце да тупти?

-Какво е, Дяконе силата мъжка?
-Трудно ли държи се на знамето ни огнената дръжка?

-Как народа си хранел с надежда?
-Как за свобода мъченикът проглежда?…

-Ах, как искам, Василе на теб да приличам!
На свободата народна с любов да се вричам!

Със гордост да гледам полето, Балкана!
Как искам и аз като Левски да стана!
-Ти, Апостоле български, виден, голям
цвете със почит на тебе ще дам!

Искам и аз, голям като стана,
Апостол да бъда за тате и мама!

Вихрен Панковски IIIa клас