СРЕЩАТА НА ЛЯТОТО И ЕСЕНТА

Лятото беше едно стройно момче,вечно усмихнато. На русата си коса имаше венец от пъстри летни цветя. То вървеше по меката земя,а златните слънчеви лъчи все още галеха тревите. Дните му бяха преброени,но то не бързаше да си тръгне. В полетата все още ухаеше на узрели плодове, а въздухът носеше спомена за дълги топли вечери. Лятото беше облечено в ефирна, слънчева мантия, а русите му коси обкичени с венеца, приличаха на златни житни класове, разпилени от вятъра.

Наблизо, по хълмовете в гората вече се прокрадваше Есента. Тя беше стройно момиче с дълга непокорна кестенява коса. На главата си носеше венец, изкусно направен от есенни листа. Тя стъпваше тихо, но уверено, носейки със себе си аромата на дим и влажна земя. Вятърът,който я съпровождаше разрошваше нейната пъстра одежда, изтъкана от листа в нюанси на охра, пурпур и злато. Дъждовните капки блещукаха като бисери по ръкавите й. А очите й бяха дълбоки и замислени, сякаш пазеха тайните на изминалото лято.

Когато двамата се срещнаха, природата застина в тихо очакване. Лятото погледна Есента с лека тъга, но и с разбиране – времето му беше към своя край. То остави в ръцете й герданче от рапанчета с морски мидички, както и последните си топли лъчи, за да не потъне светът веднага в хлад и мрак. Есента прие този дар с нежност и на свой ред му подари наметало от пъстри есенни листа и кошница с узрели сочни есенни плодове.

И започна царуването на Есента – полетата се изпълниха с аромат на узряло грозде,на дърветата се появи златисто-червена премяна, а въздухът се изпълни с хладна свежест.

Лятото се оттегли бавно.То знаеше,че ще се  върне след една година. Но засега светът принадлежеше на Есента.

Автор: Християн Георгиев – 4 Г клас