Имало някога едно човече от шоколад. Имало тяло от шоколад, лице от шоколад, дрехи и обувки от шоколад. Хранело се с шоколад. И колкото повече шоколад хапвало, толкова по-голямо ставало. Тръгнало по един шоколадов път. Срещнало самотно момче. Шоколадовото човече го попитало защо е тъжно. Тогава то му разказало, как скучаело по цял ден, че нямало нито един приятел и било много огладняло.
Вкусното човече се усмихнало и го успокоило. Казало му, че то може да му бъде приятел, и ако иска може да играят заедно. След това бръкнало в джобчето си и извадило храната си за обяд – едно малко шоколадче. Разчупило го на две равни части и дало едната половина на тъжното и самотно момче. Толкова много се зарадвало детето! Силно прегърнало новия си приятел. Разбрало, че човек, който си дели залъка е истински приятел, а приятелството е по-скъпо от най-голямото богатство.
В този момент шоколадовото човече се превърнало в истински човек. Магията се развалила тогава, когато то било обикнато от сърце, а не, защото е от шоколад.
Виктор Мирославов Голишарски
2Г клас
2018/2019 учебна година