БЯЛА ЗИМА

БЯЛА ЗИМАОтворих прозореца. Пред мен се разкри невероятна картина. Целият град беше бял. От изненада не можах да дишам.

Всичко светеше, сякаш и то като мен се радваше на снега. Градът изглеждаше като излязъл от приказките. Земята беше бяла, покрита със сняг, който изглеждаше точно като захар. Покривите бяха чисто бели. Толкова бели, сякаш отдолу нямаше червени керемиди. Като че ли с такива покриви бяха построени къщите. Земята беше покрита с килим. Но такъв килим нямаше. Това беше сняг. Въздухът беше по – чист отвсякога.  Сякаш нищо на Земята не можеше да замърси този прекрасен въздух. Всички комини пушеха.  Тънък призрачен дим танцуваше към небето. Топлината му също се усещаше във въздуха. Беше студено, но грееше слънце.  Сякаш четирите сезона бяха създали нещо прекрасно. Хората бяха облечени дебело, със забулени лица, но все пак се усещаше щастието в тях. Времето беше доста студено, но никой не му обръщаше внимание. Деца се биха със снежни топки и правеха снежни човеци. От синкаво сивото небе една снежинка падна на перваза. Ах, колко красива беше тя!  Сякаш беше извадена от книжка с картинки. Само че беше много по – малка. Другите падаха по милиони наведнъж. Падаха бавно, въртяха се, танцуваха във въздуха, сякаш не искаха да паднат. Далечната безкрайна трева изглеждаше като море.

Всичко беше невероятно, най – прекрасната бяла зима!

Деница Марек Димитрова -ІVА клас