КОЙТО ПРАВИ ДОБРО – ДОБРО НАМИРА

КОЙТО ПРАВИ ДОБРО – ДОБРО НАМИРА

(коледно послание за малки и големи)

В едно село живееше момче, което всички наричаха Ваня. Това дете беше сираче, нямаше си никого освен милостивите хора в селото. Клетото момче обитаваше една порутена, кирпичена колиба. Имаше вехта маса и чувал със слама, върху който спеше. В дървена кутия държеше медальон, единствената вещ останала от родителите му.

Една есен, до колибата на Ваня, саморасло ябълково дърво даде плод. Момчето много се зарадва. Нямаше търпение да бере ябълки. Тогава, близо да Ванковата колиба мина грохнал, изнемощял старец. Детето даде всичкия плод от дървото на странника. След това Ваня седна на прага на дома си и започна да размишлява…….

Времето минаваше, зимата наближаваше, а момчето не спираше да прави добрини.

Малко преди Коледа, когато сирачето си беше у дома, чу странен звук навън. Изведнъж вратата на колибата се отвори. В дома на Ваня влезе тогавашният владетел на България. Той започна да се оглежда, сякаш търсеше нещо. Най-накрая, случайно или не, откри медальона и промълви с дебел глас:

-Хей, момче, за този медальон ще ти дам да живееш в моя дворец и да ядеш и пиеш от моята храна! Съгласен ли си!?

– Бих искал , царю, но това е единствената вещ останала от мама и от татко. Не го давам!

На Коледа, когато Ваня се събуди – чудо, той се намираше в много хубава бяла къща. Леглото му не беше от слама, всичко беше прекрасно. Пред него стоеше белобрад старец, който усмихвайки се каза:

– Синко, заслужаваш да живееш тук!

А, Ваня прехласнат отвърна:

– Но как, Дядо Коледа, нали не дадох медальона си на Царя!?

– Царят бях аз, както и скитникът, на когото подари всички ябълки. А това, което направи, беше отлична постъпка – да избереш споменът за семейството пред царските палати!

Йоан  Руменов Василев – ІVА клас