Баба  Зима   погледна    ледената   планина.    Полето   беше    запустяло   и   оголяло, а  гората   зъзнеше   без    шарената   си   дрешка.    Севернякът    духаше много  силно. На старицата  й  стана  мъчно   за  житцето и за гората. Тогава тя извади дебелите  черги  и  халища.   За   няколко   дни   всичко   беше  покрито  с  дебела мека постеля.   Палавите   поточета  се   успокоиха  под   леда,  а  житните   зрънца  заспаха.   Само  децата  не  можеха  да   се   умирят.   По   цял   ден   те   се   пързаляха  с  бързите   шейни  по   хубавите   пързалки.   Ехтяха   весели   викове.

 

Теодор    Кирилов   Цветанов    II „Г” клас

RELATED ARTICLESMORE FROM AUTHOR