ЗИМА В ПАРКА
Беше студена сутрин. Щом отвотих прозореца, в стаята нахлу хладен въздух. Навън всичко беше като бяла приказка. От цяла година не бе валял сняг. Реших да му се порадвам и отидох в парка. Но той почти не се виждаше! Тръгнах по ледената пътечка. Някои дървета бяха замръзнали, а други привели от тежкия сняг. Като че ли злата баба Зима бе изплела за храстчетата нови роклички от бяла коприна, а на коминчетата калпачета. Продължаваше да вали. Всичко бе толкова спокойно и тихо, че се чуваше как плахите снежинки се топяха щом докоснеха земята. Врабчетата се сгушваха едно в друго в гнездата си и пееха тържествена песен за посрещане на зимата. Слънцето се опитваше да пробие с топлите си лъчи облаците, но уви, студът бе по-силен. В парка беше пусто и самотно.
Клавдия Орлешкова – IVГ клас